Здравната реформа… и структурираната мисъл

От Дениз Гигова

В момента здравната система в България може да бъде обобщена в следното изречение:”Не се разболявайте! Ако все пак се разболеете, ние ще Ви помогнем да умрете по-бързо!”

Моята идея за уреден живот в България определено не включва умиращи от левкемия деца, за които обществото събира дарения изпращайки смс-и; нито безпомощни възрастни хора, които гният в старчески домове, където условията са по-лоши отколкото в градския затвор, или ако случайно попаднат в частен хоспис, се налага да се теглят семейните спестявания или банкови кредити, за да се плащат разходите (не защото е толкова скъпо, а защото нямаме достатъчно приходи)..... За съжаление това са едва една малка част от проблемите на здравната ни система.

През последните 14 месеца г-н Борисов и екипът му се опитват да разрешат невъзможния здравен ребус (и не само него). Поради една или друга причина нещата не се случват както трябва. В България хората имат основен проблем – не знаят как да структурират и приоритизират това, което се случва. Преди да насоча любезното ви внимание към тази тема, обаче бих искала да направя едно лирично отклонение.

Създаването и имплементирането на здравна реформа, която да запази здравето ни без да ни докара до фалит, не е единствено в ръцете на правителството ни. Предотвратяването на ненужно скъпи и неморални медицински процедури е задължение не на г-н Борисов, а на лекарите и пациентите. Освен организационните и структурни промени в системата, едно от най-важните неща, които трябва да се постигнат е, активното ангажиране на обществото, на крайните потребители на здравеопазването. Колко от нас, всъщност, се вълнуват от воденето на здравословен начин на живот, който би предотвратил посещенията в болниците и инвестирането на цяло състояние в лекарства? Друг аспект, на който е нужно да се обърне сериозно внимание, е качеството на работата, извършвана от медицинските лица, а не толкова на количеството отметната работа и пациенти – това би трябвало да бъде и основата за регулиране на заплащането в този сектор и обвързването му с постигнатите резултати. Това разбира се, както вече споменах, е едно лирично отклонение, което е брилянтно, но имайки предвид реалността надали ще бъде прието като нещо по-различно от фантастика....поне на този етап.

Една по-възможна алтернатива за решаването на проблема със здравната реформа е Правителството и новият Здравен Министър да предприемат нещо адекватно и да създадат инструменти, с които да поставят основата за регулиране на Българското Здравеопазване.

За момент ще елиминирам идеята, че се точат пари от здравната система, защото (както всичко останало в България) и в тази система парите за крадене започват да се изчерпват. Да приемем, че целта на занятието е да се подобри нещо във вече съсипаната система. Какво би трябвало да се направи? Отговорът е много елементарен – структура! Ако проблемът със здравната реформа не може да бъде решен по един структуриран начин, който е базиран на хипотези и входяща обективна информация, вероятността да се постигне някакъв успех клони към минус безкрайност.

Като консултант аз съм привърженик на теорията, че ефективното решаване на проблеми от всякакъв вид започва със създаването на структурна рамка, от която да се изведат хипотези, основани на входяща информация и факти. Тези хипотези се следват от събирането на данни и техния анализ за потвърждаване или отхвърляне на съответната хипотеза. Всеки, който е гледал д-р Хаус, ще разпознае веднага модела! (а и всеки, който се е сблъсквал с добри лекари!) Този подход дава възможност да се стигне до правилно решение много по-бързо и по-ефективно.

Определянето на границите на даден проблем (колкото и безграничен да изглежда той) и разбиването му на съставни елементи е подход, който успешно се използва в цял свят. И не само в бизнеса – Италианското правителство използва именно тази стратегия, за да предложи успешни решения на проблеми като безработицата в ЕС, пълна реформа на електоралната система в Италия, оценка на икономическия ефект на програмите, спонсорирани от Евро Комисията. Защо ли тази доказано работеща стратегия не може да пробие и да намери приложение и в конкретния случай с нашата здравна реформа?

Аз осъзнавам, че повечето от нас не са родени с дарбата да мислят и решават проблеми структурирано, но трябва да се научим как да го правим. За съжаление, развитието на това умение не е приоритетен предмет в програмите на Българските Университети (аз имах удоволствието да изучавам структурирано вземане на решения или „Entscheidungstheorie” в университета Виадрина в Германия, но със сигурност знам, че това е едно от малкото места в Европа, където тази тема фигурира в програмата на обучение). За още по-голямо съжаление, в България почти не е възможно да се срещне организация, която да обучава целенасочено служителите си на структуриран подход (нашата компания предлага специализиран професионален тренинг на тази тема). Като добавим и факта, че в България всеки разбира от всичко и организациите по рождение са структурирани грешно, започвам да се питам дали наистина не сме в задънена улица...

За да се взимат стратегически правилни решения е нужно да се вникне в дълбочина във възможностите, които има дадена организация или структура и да се идентифицират начините с тези възможности да се постигне максимална продуктивност. Ролята на Здравния Министър и на всички, които работят с него е да създаде ред сред хаоса, да структурира реалността и да я превърне в нещо лесно за обработка. Още по-простичко казано – да обясни проблема и възможните решения на разбираем език на хората, които ще изпълняват нарежданията и ще прилагат мерките.

За да се стигне до там е нужно първо проблемът със здравната ни система да бъде дефиниран и опростен.

Ако е толкова просто, защото този подход все още не се прилага у нас? Всички знаем, че здравната ни система е осквернявана повече от 20 години; безспорен факт е, че г-н Борисов не може да се бори сам с вятърни мелници, нито да осъществи някакви промени в рамките на няколко месеца. Всеки, който си въобразява противното може веднага да се сметне за луд. Г-н Борисов и неговото правителство не са се провалили (противно на много твърдения), но определено не съм сигурна, че използват правилния подход за идентифицирането и решаването на здравната загадка. Може би е време някои хора да преглътнат егото си и да подходят като Италианците – да поканят бизнес консултанти, които да подскажат правилния подход. В момента, в нашия случай, тази роля се играе от меко казано измислени консултанти, преподаватели от университета, които не познават друго, освен академичната среда, хора без образование и дори без 1 ден трудов стаж......Да, зная какво си мислите:”Трябва да се напълни нечий джоб!” Но дори това трябва да се прави... структурирано.

В заключение на моите вечерни разсъждения (придружени от чаша хубаво червено вино!), аз мисля, че няма да е лошо съответните лидери да потърсят вдъхновение, идеи и решения, използвайки един нов за тях подход и нови ресурси. Защо не съберат млади специалисти на една неформална Brainstorming сесия (разбира се провеждането й си има чалъм)? Защо не се създаде една работна група от бизнес консултанти в различни области, които да структурират проблема и да генерират хипотези? С цялото ми уважение – може да имаме прекрасни лекари, но те нямат ни най-малка представа от бизнес модели и структури, а и не им е работа, нали?

Г-н Борисов безспорно е силен в това да разчита по-малко на малкото факти, които му предоставят (в много от случаите информацията е грешна, непълна, подвеждаща, или дори е скрита) и повече на инстинкта и на интуицията си. Г-н Борисов е силен и в това, че не си въобразява, че разбира от всичко, а се обръща към съответните специалисти. Избирайки си правилните съмишленици, които да структурират проблемите в здравеопазването и да създадат адекватна рамка на здравната ни реформа, г-н Борисов няма да трябва да приема поредната оставка на поредния Здравен Министър. Сегашната ситуация е идеалният момент за създаване на WIN-WIN среда: правителството ще постигне една отдавна занемарена цел и ще спечели позиции, здравната система ще бъде вкарана поне донякъде в ред; ще има професионално решение, създадено от професионални бизнес консултанти (все пак – всичко е бизнес!), което ще доведе до положително финансово изражение (Министър Дянков не е толкова лош, колкото изглежда и няма да превърне реформата в жертва на своите финансови мерки). Не на последно място – лекарите и крайните потребители може би най-накрая ще видят „светлина в тунела” – не защото едните помагат на другите да умрат по-бързо, а защото за първи път в България здравната система поне малко ще работи ЗА, а не СРЕЩУ тях.

06.10.2010